#2020: Най-самотното детство
Covid-19 докара до това най-малките деца да не могат да вървят на рождени дни или въобще да играят с други деца. Детските градини и яслите са затворени за повторно, а откакто проработят още веднъж, доста родители няма да пуснат детето си най-малко до януари. Площадките са пусти, освен поради студа. Какъв е дълготрайният резултат на пандемията върху идващото ни потомство?
Едно семейство се разхожда измежду природата. Двегодишното им дете преглежда всичко с присъщото за възрастта любознание. По едно време се задава друго семейство и момиченцето стопира стъписано, показва с ръка и споделя: " О, не, хора! " Смутено е. Не знае по какъв начин да реагира. Твърде доста пъти родителите са обяснявали, че би трябвало да се пазим от другите, с цел да не се заразим.
Или още по-притеснителният случай, упоменат в разбор по въпроса за " най-самотното детство ", оповестен в The New York Times. Там една майка споделя, че
след цяло лято изолираност и съблюдаване на обществена отдалеченост, нейното 3-годишно дете е виждало повече жирафи в зоологическата градина, в сравнение с себеподобни, други 3-годишни деца.
Тези деца са част от чисто новото събитие – детство без други деца. За тях няма детски центрове, уроци по танци, дълги напоителни гостувания при приятелчета, шумни детски рождени дни.
С настъпващата нова доза зимна изолираност родителите стават все по-загрижени за последствията от обществените ограничения върху най-малките деца.
" Хората се пробват да преценяват плюсовете и минусите и кое е по-лошо: излагането на детето на риск от коронавирус или на съществени обществени дефицити ", споделя Сузана Генделман, чиято щерка Мила е на 13 месеца и може да се каже, че съвсем целият й живот е бил под карантина.
Още е рано за оповестени проучвания за резултатите от изолацията върху най-малките, само че експертите по ранно детско развиване ни успокояват, че
множеството деца евентуално ще бъдат напълно добре, тъй като най-важните им връзки на тази възраст са с родителите.
И въпреки всичко възходящ брой изследвания акцентират смисъла на общественото взаимоотношение за развиването на мозъка. Изследванията демонстрират, че невронните мрежи, влияещи върху развиването на езика и на когнитивните способности, се построяват посредством словесни и физически продан – от отстъпването на топка до шерването на звуци и елементарни изречения.
Тези взаимоотношения построяват " конструкция и съгласуваност в мозъка ", споделя Катрин Хирш-Пасек, шеф на Infant Language Laboratory в университета " Темпъл ".
" Изглежда, че точно по този начин се храни мозъкът. "
При кърмачета и дребни деца тези съществени взаимоотношения са известни като " обслужване и връщане " и разчитат на безпроблемен продан на гърлени звуци или елементарни думи.
Д-р Хирш-Пасек и други споделят, че технологията съставлява както опция, по този начин и риск по време на пандемията. От една страна, това разрешава на децата да вземат участие във виртуална игра посредством Zoom или FaceTime с баби и дядовци, фамилни другари или други деца. Но може също по този начин да отвлече вниманието на родителите, които непрестанно ревизират телефоните си до степен, че устройството прекъсва непосредствеността и успеваемостта на разговорния дует – идея, известна като " техноференция ".
Джон Хагън, почетен професор по логика на психиката в Университета в Мичиган, ни успокоява, казвайки, че ще бъде по-загрижен за резултата от локдауна върху дребните деца, " в случай че това ще продължи години, а не месеци ".
" Просто не мисля, че имаме работа с каквито и да било неща, причиняващи трайни или дълготрайни усложнения ", споделя той.
Д-р Хирш-Пасек характеризира актуалната среда като един тип " обществен вихър " с два съществени риска. Кърмачетата и дребните деца не съумяват да взаимодействат посред си и в това време те улавят сигнали от родителите си, че другите хората може да съставляват заплаха.
" Да видиш по какъв начин детето ти си играе на детска площадка със себе си, е просто тъжно ", разяснява майка на 14-месечно момченце.
Подобен е казусът с Ерин и Крейг Шепърд, родители на 15-месечния Рис, които живеят в Санта Моника, Калифорния. Те са изключително деликатни, тъй като живеят покрай бабата на дребното момче, която е на 80 години. Г-жа Шепърд сподели, че Рис е играл с " нула " деца от началото на пандемията.
Една вечер носили Рис към леглото, когато той почнал да маха. Г-жа Шепърд осъзнала, че гледа стенен календар, върху който има бебета. Сега се случва постоянно. " Той поддържа връзка с бебетата от календара на стената ", споделя майката обезпокоеното.
Продължава на другата страница...
Едно семейство се разхожда измежду природата. Двегодишното им дете преглежда всичко с присъщото за възрастта любознание. По едно време се задава друго семейство и момиченцето стопира стъписано, показва с ръка и споделя: " О, не, хора! " Смутено е. Не знае по какъв начин да реагира. Твърде доста пъти родителите са обяснявали, че би трябвало да се пазим от другите, с цел да не се заразим.
Или още по-притеснителният случай, упоменат в разбор по въпроса за " най-самотното детство ", оповестен в The New York Times. Там една майка споделя, че
след цяло лято изолираност и съблюдаване на обществена отдалеченост, нейното 3-годишно дете е виждало повече жирафи в зоологическата градина, в сравнение с себеподобни, други 3-годишни деца.
Тези деца са част от чисто новото събитие – детство без други деца. За тях няма детски центрове, уроци по танци, дълги напоителни гостувания при приятелчета, шумни детски рождени дни.
С настъпващата нова доза зимна изолираност родителите стават все по-загрижени за последствията от обществените ограничения върху най-малките деца.
" Хората се пробват да преценяват плюсовете и минусите и кое е по-лошо: излагането на детето на риск от коронавирус или на съществени обществени дефицити ", споделя Сузана Генделман, чиято щерка Мила е на 13 месеца и може да се каже, че съвсем целият й живот е бил под карантина.
Още е рано за оповестени проучвания за резултатите от изолацията върху най-малките, само че експертите по ранно детско развиване ни успокояват, че
множеството деца евентуално ще бъдат напълно добре, тъй като най-важните им връзки на тази възраст са с родителите.
И въпреки всичко възходящ брой изследвания акцентират смисъла на общественото взаимоотношение за развиването на мозъка. Изследванията демонстрират, че невронните мрежи, влияещи върху развиването на езика и на когнитивните способности, се построяват посредством словесни и физически продан – от отстъпването на топка до шерването на звуци и елементарни изречения.
Тези взаимоотношения построяват " конструкция и съгласуваност в мозъка ", споделя Катрин Хирш-Пасек, шеф на Infant Language Laboratory в университета " Темпъл ".
" Изглежда, че точно по този начин се храни мозъкът. "
При кърмачета и дребни деца тези съществени взаимоотношения са известни като " обслужване и връщане " и разчитат на безпроблемен продан на гърлени звуци или елементарни думи.
Д-р Хирш-Пасек и други споделят, че технологията съставлява както опция, по този начин и риск по време на пандемията. От една страна, това разрешава на децата да вземат участие във виртуална игра посредством Zoom или FaceTime с баби и дядовци, фамилни другари или други деца. Но може също по този начин да отвлече вниманието на родителите, които непрестанно ревизират телефоните си до степен, че устройството прекъсва непосредствеността и успеваемостта на разговорния дует – идея, известна като " техноференция ".
Джон Хагън, почетен професор по логика на психиката в Университета в Мичиган, ни успокоява, казвайки, че ще бъде по-загрижен за резултата от локдауна върху дребните деца, " в случай че това ще продължи години, а не месеци ".
" Просто не мисля, че имаме работа с каквито и да било неща, причиняващи трайни или дълготрайни усложнения ", споделя той.
Д-р Хирш-Пасек характеризира актуалната среда като един тип " обществен вихър " с два съществени риска. Кърмачетата и дребните деца не съумяват да взаимодействат посред си и в това време те улавят сигнали от родителите си, че другите хората може да съставляват заплаха.
" Да видиш по какъв начин детето ти си играе на детска площадка със себе си, е просто тъжно ", разяснява майка на 14-месечно момченце.
Подобен е казусът с Ерин и Крейг Шепърд, родители на 15-месечния Рис, които живеят в Санта Моника, Калифорния. Те са изключително деликатни, тъй като живеят покрай бабата на дребното момче, която е на 80 години. Г-жа Шепърд сподели, че Рис е играл с " нула " деца от началото на пандемията.
Една вечер носили Рис към леглото, когато той почнал да маха. Г-жа Шепърд осъзнала, че гледа стенен календар, върху който има бебета. Сега се случва постоянно. " Той поддържа връзка с бебетата от календара на стената ", споделя майката обезпокоеното.
Продължава на другата страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ